Красива и затворена в себе си абитуриентка от Приморие, отличничка в Езиковата гимназия в Бургас, малко след бала си става жертва на тежко престъпление в дома на богато и влиятелно семейство. Извършителите са млади мъже, свързани с подземния свят по Южното Черноморие и с местен мафиотски бос. Унижена и травмирана, тя отказва да подаде сигнал в полицията, а баща ѝ започва да крои планове за лично отмъщение.
Годините минават. Героинята завършва висшето си образование и прави успешна кариера, но белезите от преживяното остават. Междувременно богаташкото семейство постепенно се разпада. Когато децата израстват в насилие и без любов, вътрешният срив е неизбежен, а опитите за промяна често се оказват закъснели. Дори бракът и появата на обичана дъщеря не успяват да излекуват душевните рани на сина, нанесени от баща му.
Около бизнеса с алкохол и цигари се разгръщат интриги, зависимости, убийства и борба за наследство, в която се намесват руска бизнес дама, украинец и корумпирани полицейски среди. Само един командирован старши инспектор се опитва да достигне до истината и справедливостта.
След години момичето, вече зряла жена, се завръща в Приморие и среща отново своята гимназиална любов — мъжът, който още тогава е разбрал какво се е случило. Двамата получават втори шанс за щастие. Но случайна среща между нея и сина на богаташа отключва старите демони, а последвалите събития водят до трагичен край за част от героите.
Книгата е изпъстрена и с красиви детайли, описания и ретроспекции от миналото. Авторката, чрез две фамилии и още няколко герои, успява пълнокръвно да представи на читателя прехода на българското общество десетина години след падането на Берлинската стена, та до наши дни.
„Прошката не е доверие“ е драматичен роман за травмата, вината, властта и цената на човешките избори. История за това как едно престъпление променя съдбите на цели семейства и как прошката невинаги означава забрава.
— Т. Николова, член на УС на Съюза на независимите български писатели и на международната писателска гилдия
„… Увлечен от „студените досиета“ за три убийства, младият полицай душеше наоколо като ловджийско куче. Умът му сечеше като бръснач. Следователят, човек с много опит и успял почти да се опази от влияния, оценяваше качествата на полицая, следеше с интерес накъде го води в разследването и му се доверяваше относно случая, наречен „Жадният гларус“. Обсъждаха насаме и онези убийства, извършени преди повече от 10 години и останали неразгадани. Следователят също искаше да завърши кариерата си с някакво голямо разкритие и в тишината подпомагаше с разсъждения и насоки Мартин …“
„… Статуята на жената, която го наблюдаваше безизразно отсреща, се размърда, усмихна се и му каза, че мъжът ѝ е много богат, че се занимава с производство на алуминий в Русия… Закопчаваше си сутиена и се изви като змия. Той си помисли: „Ако езикът ѝ беше разделен, щях да усетя. Не е змия… По-лоша е…“.“
Поморие е мястото, което ме вдъхнови за този роман. Голяма част от него написах на брега на морето. Поморие е мястото, което всяка година — откакто се помня — посещавам без пропуск, понякога и лете, и зиме. Поморие е мястото, в което детето ми растеше, прекарвайки по два месеца в черния пясък край морето. Поморие — любимо място, където срещнах любими приятели, от тези, които са за цял живот.
Действието на романа се развива в едно морско градче, което се казва Приморие. Не, не е Поморие, не е Крайморие, нито е Приморско.
Моите герои са хора пълнокръвни — понякога много лоши, понякога много добри. Те са просто хора, като всеки от нас. Повествованието е от забавно до трагично и обратно. Има криминална нишка, любовна нишка, социална нишка, както и политическа. Няма как да избягам от политиката — тя е вплетена в съдбите на героите.
Една приятелка, която прочете романа, ме попита: „А бе, ти защо уби онази толкова ярка героиня?“ Ами не зная защо… Просто я убиха. Всичко в този роман идва от само себе си. Не съм правила планове, не съм строила схеми, характеристики, не съм подражавала на никого. И структурата си е лично моя. Ще се убедите сами.
Казвам се Калина Монева. Родена съм в Димитровград през 1959 г.
Учила съм в гимназия „Иван Вазов“, Димитровград, а след това в Института за културно-просветни кадри в Хасково, профил „Театър“. 30 години работих в Драматичен театър „Апостол Карамитев“ в Димитровград — като суфльор, помощник режисьор, мениджър маркетинг и реклама.
В по-късни години, изкушена от политиката, се кандидатирах за общински съветник и два мандата бях много активен съветник: 2011–2015 и 2019–2023 г. Член съм на постоянната комисия по култура в Община Димитровград и неин секретар и в двата мандата.
Част съм от културния живот на Димитровград чрез идеите и сценариите си за градски събития.
Любимото ми занимание е да чета книги, да пътувам и да прекарвам време с близките си и с приятели. Обичам морето. И действието на романа се развива на морето.
На 67 години съм — но това не е толкова важно, всъщност.
Цена: 15 евро / 29.34 лв + доставка (Спиди / Еконт)
Доставка: 2.50 – 4.50 € до офис/автомат, 5 – 7 € до адрес — плаща се на куриера при получаване.
Срок на доставка: до 7 работни дни (обикновено на следващия ден).